Монасите от Бигорския манастир (Дебърско-Кичевска епархия на Македонската православна църква, със седалище в Охрид) откриха костите на свещеници, убити от сръбската жандармерия през 1918 г., недалеч от село Янче, в посока към Галичник. Според запазеното местно предание тримата духовници са служили в църквата “Св. Петка” в Галичник и са били убити от сърбите, тъй като не желаели да преминат под сръбска църковна юрисдикция. Единият от тях е известният български зограф и резбар отец Овентий Исачев Фръчковски, представител на Дебърската зографска школа, изработил амвона и проскинитариите на катедралния Варненски храм “Св. Успение Богородично”, работил в десетки църкви и манастири из цялата страна. Отец Овентий става екзархийски архиерейски наместник в с. Галичник, където е убит на 18 ноември 1918 г. заедно с други двама свещеници. Сред жертвите на сръбския национализъм през 1918 г. в Галичник са също и игуменът на Бигорския манастир отец Партений, убит по особено мъчителен начин – закопан жив с главата надолу, “рязан парче по парче” и хвърлен в реката, по свидетелството на съвременниците. Сред избитите в областта свещеници са също свещеник Апостол от Тресонче, свещ. Павел Теодосиев от Лазарополе, свещ. Исайя от Гаре и свещ. Амвросий от Галичник.
Първата световна война завършва с подписаното от Германия примирие на 11 ноември 1918 г. Но още след капитулацията на България през септември 1918 г. българските власти се оттеглят от македонските земи, а заедно с тях и църковната администрация; на тяхно място идват сръбските светски и църковни власти, но за жалост смяната на властта е ставала с много издевателства и убийства.
Сегашните монаси от Бигорския манастир отдавна искат да открият останките на убитите свещенослужители, паметта за които е жива сред местното население. Сега те претърсвали труднодостъпния терен по спомените на 93-годишния Зендел Ахмеди от село Ростуша, който още като дете бил виждал на това място останки от свещенически одежди и други църковни символи.
Опитите на монашеското братство се възстановяват и преди няколко дни, на 5 ноември, братята Паисий, Амвросий и Нифон най-накрая откриват пещерата, където са били захвърлени телата на свещениците. За откриването на останките разказва игуменът на Бигорския манастир архим. Партений, цитиран от “Утрински весник”. “Братята обикаляли местността, известна като “При поповете”, безуспешно през целия ден. Накрая единият от тях, Нифон, забелязал птици да кръжат над едно място и това привлякло вниманието му към малка пролука към пещера”. Там не се забелязвали никакви следи от човешка дейност. Започнали да копаят и на 20 сантиметра дълбочина се появили първите кости. Монасите уведомили полицията, която е взела останките. Съдебно-медицинската експертиза показва, че те са на повече от 70 години.Възрастните галичани знаят историята за убитите екзархийски свещеници от църквата “Св. Петка” през Първата световна война, но за нея е било строго забранено да се говори.Монасите от Бигорския манастир се обръщат чрез Двери към всички близки от Фръчковския род в България, както и към всички, които знаят подробности за трагичната гибел на свещениците, с молба да се свържат с тях на електронната поща на манастира
