Монасите от Бигорския манастир (Дебърско-Кичевска епархия на Македонската православна църква, със седалище в Охрид) откриха костите на свещеници, убити от сръбската жандармерия през 1918 г., недалеч от село Янче, в посока към Галичник. Според запазеното местно предание тримата духовници са служили в църквата “Св. Петка” в Галичник и са били убити от сърбите, тъй като не желаели да преминат под сръбска църковна юрисдикция. Единият от тях е известният български зограф и резбар отец Овентий Исачев Фръчковски, представител на Дебърската зографска школа, изработил амвона и проскинитариите на катедралния Варненски храм “Св. Успение Богородично”, работил в десетки църкви и манастири из цялата страна. Отец Овентий става екзархийски архиерейски наместник в с. Галичник, където е убит на 18 ноември 1918 г. заедно с други двама свещеници. Сред жертвите на сръбския национализъм през 1918 г. в Галичник са също и игуменът на Бигорския манастир отец Партений, убит по особено мъчителен начин – закопан жив с главата надолу, “рязан парче по парче” и хвърлен в реката, по свидетелството на съвременниците. Сред избитите в областта свещеници са също свещеник Апостол от Тресонче, свещ. Павел Теодосиев от Лазарополе, свещ. Исайя от Гаре и свещ. Амвросий от Галичник.
Първата световна война завършва с подписаното от Германия примирие на 11 ноември 1918 г. Но още след капитулацията на България през септември 1918 г. българските власти се оттеглят от македонските земи, а заедно с тях и църковната администрация; на тяхно място идват сръбските светски и църковни власти, но за жалост смяната на властта е ставала с много издевателства и убийства.
Сегашните монаси от Бигорския манастир отдавна искат да открият останките на убитите свещенослужители, паметта за които е жива сред местното население. Сега те претърсвали труднодостъпния терен по спомените на 93-годишния Зендел Ахмеди от село Ростуша, който още като дете бил виждал на това място останки от свещенически одежди и други църковни символи.